|
държà се, -ѝш се, мин. св. -àх се, пов. дръж се, дръ̀жте се, несв., непрех. 1. Хванал съм се, уловил съм се за нещо и не го пущам. Тотка се поуспокои и, като се държеше все още за сукмана на баба си, обърна окъпаните си в сълзи очи и погледна. Елин Пелин. 2. Крепя се. На край брегът... / само дърво маслинено стърчи, / без листа, с корени полузарити, / едва-едва в земята се държи. Величков. 3. Прен. За стар или болен човек — имам сили, издръжлив съм. Баба Лукана още се държеше и шеташе. Йовков. Хубав човек! Стар е, ама се държи! Йовков. 4. Не отстъпвам, не се предавам, съпротивявам се. Падам..., дръжте се, другари! Вапцаров. Невъзмутим... ревеше към неприятеля: „Дръжте се, момчета, да не се дадем на французите“. Смирненски. 5. Имам едни или други обноски; отнасям се, постъпвам. Тя обичаше снахите и внучетата си, но се държеше строго с всички. Елин Пелин. Колчо се мъчеше да се държи някак по-свободно, ала и той малко се стесняваше. Влайков. Държа се прилично. 6. При движение — запазвам определено разстояние, положение. Той мислеше, че не проявява слабост и не нарушава решението си, защото странеше от пътя и се държеше близо до границата. Йовков. Еньо излезе с коня от другия край на гората и тръгна за града през ниви и ливади, като се държеше далеч от всеки път. Елин Пелин. □ Държи се за (на) (безл.) — обръща се голямо внимание на нещо; изисква се. Държа се на голямо (на високо) (разг.) — придавам си важност; големея се, надувам се. Държа се на страна — не се приобщавам, не вземам участие в нещо. Не мога да се държа на краката (разг.) — нямам сили да стоя прав, да ходя.
|