Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
дъб
дъбак
дъбене
дъбилен
дъбител
дъбов
дъбрава
дъбя
дъвка
дъвкане
дъвча
дъвчене
дъга
дъговиден
дъговидно
дъгообразен
дъгообразно
дъдрене
дъдрив
дъдря
дъжд
дъжделив
дъждец
дъждобран
дъждовен
дъждовит
дъждовник
дъждовност
дъждомер
дъждоносен
дълбаене
дълбая
дълбей
дълбина
дълбок
дълбоко
дълбоко-
дълбокомислен
дълбокомислено
дълбочина
дълг
дълга
дълго
дълго-
дългобоен
дългобрад
дълговечен
дълговлакнест
дълговлас
дълговременен
дългогодишен
дългоденствие
дългокос
дългокрак
дълголетен
дълголетие
дълголик
дългометражен
дългоног
дългонос
дългоочакван
дългорък
дългосрочен
дълготраен
дълготрайност
дългоух
дължа
дължим
дължина
дълъг
дъмпинг
дънене
дънер
дънест
дъно
дъня
дървар
дърварски
дърварство
дървен
дървеница
дървеняк
дървеса
дървесен
дървесина
дървесинен
дърво
дърводелец
дърводелски
дърводелство
дърводобив
дърводобивен
дърволяк
дървообработване
дървообработка
дървопреработване
дървопреработвателен
дърворезба
дървоснабдителен
дървоснабдяване
дърдорене
дърдорко
дърдоря
държа
държа се
държава
държавен
държавица
държавник
държавнически
държавноправен
държавностопански
държало
държане
държание
държанка
държелив
дързост
дързостен
дързостно
дързък
дърлене
дърля
дърми
дърмон
дърмоня
дърпам
дърпам се
дърпане
дърт
дъртак
дъртел
дъртешки
дъртея
дъска
дъскорезен
дъскорезница
дъсчен
дъсчица
дъх
дъхав
дъхам
дъхане
дъхвам
дъхна
дъще
дъщерка
дъщеря

държà се, -ѝш се, мин. св. -àх се, пов. дръж се, дръ̀жте се, несв., непрех. 1. Хванал съм се, уловил съм се за нещо и не го пущам. Тотка се поуспокои и, като се държеше все още за сукмана на баба си, обърна окъпаните си в сълзи очи и погледна. Елин Пелин. 2. Крепя се. На край брегът... / само дърво маслинено стърчи, / без листа, с корени полузарити, / едва-едва в земята се държи. Величков. 3. Прен. За стар или болен човек — имам сили, издръжлив съм. Баба Лукана още се държеше и шеташе. Йовков. Хубав човек! Стар е, ама се държи! Йовков. 4. Не отстъпвам, не се предавам, съпротивявам се. Падам..., дръжте се, другари! Вапцаров. Невъзмутим... ревеше към неприятеля: „Дръжте се, момчета, да не се дадем на французите“. Смирненски. 5. Имам едни или други обноски; отнасям се, постъпвам. Тя обичаше снахите и внучетата си, но се държеше строго с всички. Елин Пелин. Колчо се мъчеше да се държи някак по-свободно, ала и той малко се стесняваше. Влайков. Държа се прилично. 6. При движение — запазвам определено разстояние, положение. Той мислеше, че не проявява слабост и не нарушава решението си, защото странеше от пътя и се държеше близо до границата. Йовков. Еньо излезе с коня от другия край на гората и тръгна за града през ниви и ливади, като се държеше далеч от всеки път. Елин Пелин. □ Държи се за (на) (безл.) — обръща се голямо внимание на нещо; изисква се. Държа се на голямо (на високо) (разг.) — придавам си важност; големея се, надувам се. Държа се на страна — не се приобщавам, не вземам участие в нещо. Не мога да се държа на краката (разг.) — нямам сили да стоя прав, да ходя.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.